„Брачен договор“
от Ефраим Кишон
Режисьор: Олег Степанов
Сценограф: Константин Вълков
Музика: Мáртин Костакиев
Фотограф и плакат: Изабела Манолова.
Участват: Владислав Карамфилов - Въргала ( гост), Аделина Петрова, Боряна Бабанова, Диана Спасова, Стилиян Маринов, Васил Грънчаров
„Брачен договор“ – остроумна комедия на ситуациите, в която се преплитат фина сатира, житейски недоразумения и блестящ хумор.
Ефраим Кишон, класик на израелската хумористика, майсторски разиграва темата за бюрокрацията, семейните ценности и сблъсъка между традициите и реалността. На пръв поглед историята за търсенето на изгубеното брачно свидетелство изглежда изцяло израелска, но всъщност е универсална и разбираема за всеки.
Главните герои – не толкова млада съпружеска двойка, бивши кибуциници, които лекомислено са се отнесли към формалностите при сключването на брака си. Сега годеникът на тяхната дъщеря, човек със строги принципи, настоява за доказателство за законността на техния съюз. Озадачените родители се впускат в заплетено и изпълнено с комични ситуации пътуване през спомени, разочарования и откриване на истинските чувства. Кавги, носталгия, неочаквани обрати и трогателно помирение – всичко това превръща пиесата не само в смешна, но и дълбоко човечна. Зрителите ги очаква лека, динамична и интелигентна комедия, в която зад смеха се крие размисъл за живота, любовта и за това кое е по-важно – документите или искрените чувства.
„Българи от старо време“
по Любен Каравелов
„Истинската комедия никога не може да остарее!!!“ „Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден....Хаджи Генчо е твърде почтен човек, твърде добър....защото е жива душа и пъргаво сърце. Между българите такъв един човек е чисто злато:..“ Л.Краваелов е написал вечна Сатира! Гледайте ни и в Сатиричен театър! „Поезията, що облъхва това произведение, изненадва читателя със своята изключителност“ „Българи от старо време“ се публикува за първи път на руски език през 1867 г. Николай Урумов за първи път поставя „Българи от СТАРО ВРЕМЕ“ в Драматичен театър Ловеч през юни 2023 г.! Какво се е променило? 166 години по-късно...
„Един спектакъл, който разкрива и осмива човешките пороци, страсти и недъзи във вечната им битка с морал, чест и достойнство, в тяхната непреходност от старото към новото време.”
Николай Урумов
„Големият син“
по Александър Вампилов
Една комедия с нежно сърце.
Една история за случайните срещи, които променят всичко.
Една вечер, с която театърът отново се връща при своята публика.
режисьор: Олег Степанов
Сценограф: Кирил Наумов
Костюми: Кирил Наумов и Елица Андреева
с участието на: Владислав Карамфилов - Въргала,, Боряна Бабанова, Гьорги Трайков, Никол Атанасова/Марина Атанасова, Стилиян Маринов, Цветан Пейчев и Явор Костов - Яша.
Снимки - Тодор Иванов
плакат - Веселин Читинов
„Духът на Гогол“
По текстове на Николай Василиевич Гогол и реални факти от писма и документални разкази за живота и смъртта му
Плакат Изабела Манолова
Николай Василиевич Гогол е роден в Украйна и е един от най-значимите писатели на Русия и света. За най-известната му творба се смята романът „Мъртви души”, разглеждан от мнозина като първия модерен руски роман.
„Превърнахме театъра в играчка… Забравихме, че театърът е трибуна, от която наведнъж цяла тълпа получава урок на живо“, казва писателят.
Според Гогол „от тази трибуна се водят уроци, но и християнски проповеди и … много добро може да бъде казано на света“.
„Духът на Гогол“ ни запраща в красива, слънчева Украйна – детството на писателя в приказните му разкази, и ни извежда до студен и мрачен Санкт Петербург - негов принудителен дом, където го чака Демонът. А Демонът в човешката душа, излиза на живо да дебне добрите ни сърца и да ни изкушава. Но Човекът винаги побеждава с Бога у себе си.
„Дъхът на дявола“
От Жорди Галсеран.
🔊Режисура: Боил Банов
🔊Сценографията: Кирил Наумов
🔊Музика: Мáртин Костакиев
🔊Превод: Нева Мичева
🔊Фотограф: Artlab Ivanov
🔊Дизайн плакат: Неделин Найденов
🎭Участват: Христо Мутафчиев, Боряна Бабанова, Деян Жеков, Богомила Николова, Петко Венелинов.
🎭 „Дъхът на дявола“ е спектакъл по романтичната комедия „Бурунданга“ от изключителния Жорди Галсеран, един от най-поставяните съвременни автори.
Пиесата се вглежда в живота на младите хора, техните вълнения и мечти.
Сюжетът е изтъкан от интересни ситуации с неочаквани обрати и обещава рядко срещано удоволствие‼️
„Звездното дете“ по Оскар Уайлд
Спектакълът е отличен с Награда за режисура от XV-то издание на фестивала „MONO AKT“ в Прищина, Република Косово.
Оскар Уайлд е велик разказвач, неговата вяра в красотата и любовта е изписала всяко негово слово. Приказките му са любими на целия четящ и творящ свят. Те са вдъхновени от майката на писателя Джейн – чиято ирландска кръв, той с гордост припознава у себе си. В „Звездното дете“, издадена през 1891 г. синът, заслепен от своите красота и талант, се отрича от майка си. Историята на „Звездното дете“ за непосилната раздяла между майката и сина, се превръща в съдба за Уайлд. През 1895 г. великият творец е обвинен в „непристойни отношения“ с по-млад мъж, заплашва го затвор. Има възможност да избяга. Думите на майка му го спират: „Ако ти заминеш, ще се отрека от теб, ако останеш – ще бъдеш мой син завинаги.“ Уайлд остава в Англия, а лейди Джейн умира месец след изнесената присъда над сина й, без да й разрешат да се прости с него. „Аз, някогашният повелител на думите, не намирам нито дума, с която да предам мъката си.“ – О.У. Но в „Звездното дете“ той винаги ще вярва, че любовта е по-силна...
„Зимните навици на зайците“
От Станислав Стратиев. Постановка на Николай Урумов.
🐇„ЗИМНИТЕ НАВИЦИ НА ЗАЙЦИТЕ“ 🐇от Станислав Стратиев, представен от Драматичен театър – Ловеч🎭
Постановка: Николай Урумов
🐇Когато сняг забръска и камък се пука от студ, всяко живо същество се спасява както може. Какво правят зайците - това е ясно. А българите?
❗Със специалното участие на
🌟 Асен Блатечки и Николай Урумов🌟
Участват още: Георги Грозев, Богдан Казанджиев, Гьорги Трайков, Явор Костов-Яша, Аделина Петрова, Златина Гълъбова, Диана Спасова.
Сценография: Кирил Наумов, Костюмография: Елица Андреева, Музикални картини: Иван Стоянов
„Илинден“
По текстове на Димитър Талев и Пейо Яворов
Наричат го „Канатлъ шейтан“ – Хвъркатият дявол. Подписва писмата си с името Ахил. Това е Гоце Делчев – героят на един народ, който дава много жертви, за да извоюва свободата си. Спектакълът проследява неговата история през бурните и жестоки времена, в която Македония все още е под турско робство до навечерието на Илинденско-преображенското въстание...
„Козият рог“
По едноименния разказ и филмов сценарий на Николай Хайтов
„Козият рог“ е едно от най-важните произведения в българското кино и това е неговата първа сценична реализация.
Разказът се връща към българската история в периода на турското робство - трудни времена, в които народът живее в страх, несигурност, недоимък и най-вече е жертва на своеволията на робовладетелите.
В историята силно въздействат образите на суровия Караиван, който превръща дъщеря си Мария в инструмент на отмъщение поради погубената семейна чест от турците. Отгледана като момче, в усамотение и тайна, Мария е способна да убива враговете, които са изнасили и сложили край на живота на невинната й майка. Козият рог е нейното оръжие, с което всява страх и ужас в сърцата на турците. В тази жестока история основният мотив, който води действието, е жаждата за отмъщение.
Природата на Мария обаче е различна. Макар и в плановете на нейния баща Караиван - за нея да е забранено да има своя собствен живот като жена, тя се опитва да сложи началото на една любов, която се оказва фатална. Козият рог убива нейния любим от ръката на баща й.
След смъртта на майка й, след изпълненото отмъщение, с тази последна смърт се разкрива истинският образ на Караиван, който все още не може да преживее страховитата съдба на Караиваница.
Ролята на Караиван е поверена на известния театрален и филмов актьор Филип Аврамов, а на Караиваница и Мария - на Янислава Линкова. Със средствата на театъра безсмъртната творба на Хайтов оживява за първи път на българска сцена, пренасяйки паметта за миналото на българския народ в една незабравима история за несправедливост и отмъщение, любов и загуба, чест и възмездие.
„Малката книжарница“
от Кристиана Бояджиева
Режисура и драматургия: Кристиана Бояджиева
Сценография и костюми: Елица Андреева и Кирил Наумов
Музика: Мáртин Костакиев
Плакат: Неделин Найденов
Мултимедия: Драгомир Димчев
Участват: Боряна Бабанова, Диана Спасова, Златина Гълъбова/Силвия Чобанова, Янислава Линкова, Цветан Пейчев
В света на технологиите хората все по-рядко посягат към книгите. Този тъжен факт не спира двама млади да създадат една по-различна книжарница. Наскоро отворили, те не само продават книги, но и предлагат на клиентите си да почетат на място с чаша вино или кафе.
В деня, в който изчезва най-ценната книга от книжарницата клиенти са три жени. Какво ще се случи, когато младият собственик открива липсата й ще разберете, когато дадете и видите спектакъла “Малката книжарница”.
Има ли надежда за хартиената книга? Могат ли, макар и различни, хората да намират допирни точки? Има ли граници въображението?
Заповядайте, за да разберете!
„Писателското кафене“
Елица Йовчева - автор и режисьор
Александра Йотковска - сценограф
Светослав Димитров - композитор
Виктор Топалов - сътрудник
Участват: Боряна Бабанова, Богомила Николова, Георги Грозев, Деян Жеков, Диана Спасова, Петко Венелинов, Силвия Чобанова, Цветан Пейчев, Явор Костов - Яша, Янислава Линкова
Спектакълът „Писателското кафене“ на Драматичен театър „Борис Луканов“ - Ловеч възражда атмосферата на емблематичната софийска сладкарница „Цар Освободител“ от периода между двете световни войни. На сцената оживяват творци като Иван Милев, Христо Ясенов, Гео Милев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Йордан Йовков и Никола Вапцаров.
Основна тема на спектакъла е мисията на Твореца и ролята на изкуството във време на социална, политическа, икономическа и личностна криза. Постановката насърчава преосмислянето на националното културно наследство като жив източник на гордост и вдъхновение, а не като статичен исторически артефакт.
Как се съхранява личният творчески глас в условията на цензура, недоимък и заличена памет? Какво е значението на отговорността и заявената позиция на съвременния човек на изкуството? Кои са възможните убежища за високия дух, когато пошлостта и невежеството се превръщат в управители на свободната мисъл? - Елица Йовчева
В текста са включени цитати и стихотворения на емблематични български писатели и поети, както и авторски текстове на актьорите.
„Последният танц на Нижински“
от Норман Алън
Моноспектакъл на Георги Грозев
Режисьор: Георги Грозев
Превод: Радостин Желев
Сценограф:Кирил Наумов
Хореограф и асистент- режисьор: Филип Миланов
Музика: Георги Атанасов
Визуална среда: Петко Танчев
Фотограф и плакат: Изабела Манолова
„Последният танц на Нижински“ е съвременна монодрама на американския драматург Норман Алън, която (през образа на гениалния балетист и хореограф Вацлав Нижински, ретроспективно минава през всички възходи и падения на своя живот и световна кариера), изследва сблъсъка на творческия гений, на полета на духа, със свръх материалния свят на една Европа, преминала през Индустриалната революция и стигнала до Първата Световна Война, като апокалиптичен колапс на цивилизацията ни.
Стъпвайки на биографията на великия Нижински, спектакълът има за цел да постави въпросите за оцеляването на Духа и цената, която трябва да бъде заплатена. Големият въпрос за оцеляването на Духа и на изкуството, като изразяващо го в съвременната човешка цивилизация, трябва да бъде изследван. Малко повече от сто години по-късно тази цивилизация отново е изправена на ръба да допусне същите исторически грешки, поставяйки материализма, индивидуализма и кариерния успех на личността, над изконните човешки, духовни и културни ценности.
Поставяме и въпроса за цената, която заплаща творецът за своя талант, за възможността да реализира своето творчество и то да достигне до неговата публика, за разбиването на досегашните стереотипи в изкуството и проправянето на революционен път в търсенето на нови, наситени изразни средства и форми, които ще зародят една цяла нова епоха.
Приносът на Вацлав Нижински за световния балет и съвременния танц може да се съизмери с приноса на Стравински към съвременната музика. Не случайно Нижински, заедно със Стравински и Дебюси, създава поредица от балети, които едновременно очароват, потрисат и дори възмущават съвременниците им. Революционното и скандално въвеждане на танц на цяло стъпало в балета, изграждането на хореография и визуален образ, вдъхновени от, и стилизирани, по подобие на античните фрески от старогръцката керамика, както и използването на танцуващото тяло като екстатичен изразител на екстремни свръх преживявания, достигащо до естетика на грозното, са гениалните и смели открития в балета на Нижински, които биват поети и доразвити от Айседора Дънкан и Марта Греъм и водят до появата на съвременния танц, на модерния балет.
Спектакълът е подходящ за зрители, навършили 16 години!
„Първото изпълнение на пиесата е в Театър „Сигничър“ в Арлингтън,
Вирджиния (САЩ). Артистичен директор Ерик Д. Шафър, главен продуцент
Рони Гъндърсън.“
„ТОЗИ ПРОЕКТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА“
„Седемте стола“ по Илф и Петров
🏆Най-добра режисура - Дамян Тенев
🏆Най-добра сценография - Радостина Тодорова
Международен театрален фестивал "Дни на комедията 2023" - Куманово, РСМ
Плакат Драгомир Димчев, DarkWhite Vision
Служителят на службата по вписванията Иполит Матвеевич Воробянинов научава от умиращата си баба, че в един от столовете в хола на старата им къща в град Старгород са скрити огромно количество брилянти. Изкушен от тлъстата печалба, Иполит тръгва да търси семейното имане. Едва пристигнал в родния си град Воробянинов среща млад авантюрист на име Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей, известен като Великия комбинатор. Двамата сключват договор за процентното разпределение на съкровището и се заемат заедно с издирването му.
Романът „Дванадесетте стола” на Иля Илф и Евгений Петров е класика на руската сатира, превърнала се в най-богатия източник на разпознаваеми образи и цитати.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по „ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ДЪРЖАВНИ, РЕГИОНАЛНИ И ОБЩИНСКИ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ“
Част от костюмите са изработени от учениците специалност „Сценичен костюм“, „Моден дизайн“ и техните преподаватели от ПГО „Княгиня Мария Луиза“ София.
„Слуга на двама господари“
От Карло Голдони
Известният италиански драматург Карло Голдони пише пиесата „Слуга на двама господари” през 1746 г. Въпреки че е създадена през 18 век и до днес тя не слиза от световните театрални сцени.
🎭Това е комедия с драматични обрати, чийто сюжет въвлича зрителя в една необикновена за времето си история. Труфалдино, принуден от нищетата си, намира работа като слуга на двама различни мъже едновременно, без те самите да знаят за това. Единият е Флориндо, който бяга от Торино към Венеция, защото е убил на дуел брата на любимата си Беатриче, а другият се оказва самата Беатриче, дегизирана като Федериго Распони, или казано с други думи – като своя покоен брат. Прави го, за да последва своя Флориндо, но в същото време се превръща в неволна пречка за брака между Силвио и Клариче, която е била сгодена за нейния брат Федериго.
Но накрая, в центъра на тази объркана история, застава Труфалдино, забърквайки още по-големи неприятности. Животът на Карло Голдони обхваща периода, когато Комедия дел арте е в упадък и драмата, каквато я познаваме днес, поема своят път. Драматургът умело адаптира стария стил към собствените си забавни сюжети, а най-известната от тези му пиеси е „Слуга на двама господари”.
„СЛУЖБОГОНЦИ“
от Иван Вазов
„Да, правителството падна, кой каквото можа открадна...“
Този кратък откъс от сатиричното стихотворение на Николай Урумов болезнено напомня на част от действителността, в която живеем.
Макар написана преди 120 години, пиесата „СЛУЖБОГОНЦИ“ от Иван Вазов е все още актуална и насочва вниманието към съществуващи и до днес проблеми в управлението на България.
Режисьор: Николай Урумов
Сценография и костюми: Кирил Наумов
Композитор: Иван Стоянов
Участват: Гьорги Трайков, Марина Георгиева, Нина Суванджиева, Николай Урумов, Явор Костов, Георги Грозев, Йордан Петков, Диана Спасова, Петър Стойчев, Аделина Петрова, Мариян Стефанов
